May 30, 2018, 11:41 AM

Изгонен от Висящите градини

  Poetry
465 1 0

И ти ще се изплъзнеш!

Ще трещи след тебе ехото

в пастта господня!

Ще ми протягаш длани,

да спасиш във потни пръсти

късче плодородие!

Ще бъде само миг и две очи

ще се опитат да съборят рая 

на утвърден многогодишен труд;

да ме изкоренят, да ме подпалят,

да ме зашеметят във водовърт

след който аз, по чудо оцеляла,

да бъда пак сама и насред път

а ти – пореден посетител в рая ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...