Изгрело е ясно слънце
Ясно слънце ми изгрело
от небето, от зарана.
от високо то видело
хубава мома Траяна.
Ой те тебе малка моме,
що си толкоз натъжена,
усмихни се, погледни ме,
па стани ми ти засмена.
Дали е болен тейко ти,
или е майка умрела,
или пък рано либе ти
е черната земя изела?
Всички сме здрави у дома
слънце мое над гората,
друга болка язе имам,
от ней ми съхне душата.
Ален ми трендафил вехне,
момини сълзи чернеят,
окол мен всичко мръзне,
не щат ми очи да пеят.
Зайди слънце, не гори ме
че ми е въглен сърцето.
Не питай ме, остави ме,
гори си там у небето.
Немам си язе звездичка,
да свети нощем у дома,
немам си ,слънце, рожбичка,
за туй съм язе тъжна мома.
Слънчо се бързо притури
отвъд реката, гората
подир него долазя буря,
потъва в сълзи земята.
Девет дена ми валело,
на десетия светнало,
слънцето пак ми изгрело
и на Траяна викнало:
Малка моме, усмихни се,
вест ти нося отдалече,
рожба ти ще имаш скоро,
няма да си тъжна вече.
Ясно слънце ми изгрело
от небето, от зарана.
от високо то видело
радостна мома Траяна.
20.01.07.
© Мери All rights reserved.
