Бе тъмно,
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака
тя ще му каже, че пристига там.
Да се подготви ще изчака
и ще прошепне: -Не си сам!
Ще се венчаят в тишината…
И, преобгърнати до срам,
ще разделят синът и дъщерята,
изчезвайки със вик от там.
Бе светло, сякаш бе валяло.
© Петър All rights reserved.