ПетърТарамбичков
57 results
Не могу оторвать глаз от тебя
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...
Борис Гребнщиков
Това бе тя!
След толкова години…
Дори не разпознах очите и. ...
83
Прости ми!...Не бях достоен
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен, ...
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен, ...
73
С нежността,
с която
есенната светлина на
слънцето
люлее листата и ...
с която
есенната светлина на
слънцето
люлее листата и ...
81
Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.
76
Нова заблуда-
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...
харесах си нова заблуда.
Сега ще си я доизваям,
ще омекотя чертите и,
ще я изпълня с трепет: ...
68
Когато вали дъжд е омагьосана гората.
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...
97
Как ме привлича светлината!...
И топлото. И огъня.
Аз мислех, че съм пеперуда.
И понеже бях-
понеже мислех, че съм- ...
И топлото. И огъня.
Аз мислех, че съм пеперуда.
И понеже бях-
понеже мислех, че съм- ...
75
Отдалечавам се.
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост- ...
Към някаква си близост.
Във някаква изстиваща тъга.
Обвит от форми-
и свенливост- ...
117
1
Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента ...
127
1
Вградени в камъка светъл, смирени,
със същата своя- и друга- тъга,
те никога няма ръка, разгневени,
да вдигнат към скулптура,
майките наши свещени. ...
със същата своя- и друга- тъга,
те никога няма ръка, разгневени,
да вдигнат към скулптура,
майките наши свещени. ...
266
Тя свети.
Смеят се очите и.
Очите и са пълни с топлина
и падаш на колене.
Гласът и, гласът и! – ...
Смеят се очите и.
Очите и са пълни с топлина
и падаш на колене.
Гласът и, гласът и! – ...
81
Стопиха се мечтите.
Изгубиха се всички основания
и стъпките ми стигнаха земята.
Сега не зная кой съм… Стоя и гледам
бързите дъждове на пролетта.
Изгубиха се всички основания
и стъпките ми стигнаха земята.
Сега не зная кой съм… Стоя и гледам
бързите дъждове на пролетта.
132
От вятъра,
пребягал по листата,
хвърчат глухарчевите семена
из въздуха- като илюзии.
Желаем вятър.
пребягал по листата,
хвърчат глухарчевите семена
из въздуха- като илюзии.
Желаем вятър.
111
Видях я! Беше здрава.
И пълна, пълна, пълна! – с топлина.
Косата и, оранжева и плавна,
над улицата с синя планина.
Видях я...В гръб. ...
И пълна, пълна, пълна! – с топлина.
Косата и, оранжева и плавна,
над улицата с синя планина.
Видях я...В гръб. ...
96
Сънувах твоите раздалечени,
кафяви и добри очи.
И стана тихо покрай мене.
Дъждът престана да върви
към залеза, с косите ти доплавал- ...
кафяви и добри очи.
И стана тихо покрай мене.
Дъждът престана да върви
към залеза, с косите ти доплавал- ...
138
1
Ще я видя ли, Господи?
Тези близки очи…
Вече година сърцето ми
не тупти. А тупти.
Аз се върнах, работя. ...
Тези близки очи…
Вече година сърцето ми
не тупти. А тупти.
Аз се върнах, работя. ...
147
на Вриддатма
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
Всяка жена се казва Мария.
И е малко дете.
С черни очи. И синя магия.
Като Черно море. ...
122
на моята Непозната
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...
148
1
на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...
198
Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
212
(Реките. И моретата.
И планините…)
Птицата, която сънувах каза:
когато си отида, ще оставя тука
зелените пулсиращи съзвездия. ...
И планините…)
Птицата, която сънувах каза:
когато си отида, ще оставя тука
зелените пулсиращи съзвездия. ...
129
Птицата,
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...
149
Около теб - и в теб - е светло,
чисто. Ти дишаш светлина.
И всичките събития,
направили те тъжен,
изглеждат другояче. ...
чисто. Ти дишаш светлина.
И всичките събития,
направили те тъжен,
изглеждат другояче. ...
988
2
Установи това безумно бягство от истината.
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...
Не си слаб. И имаш себе си…Поне веднъж
застани спокоен и гледащ.
Животът- и вятъра- ще се засмее властно
в лицето ти. И сърцето ти ще затанцува ...
179
Да бъда груб.
Да се отдалечавам от себе си,
от нежността.
Да забравя очите
и оранжевото, ...
Да се отдалечавам от себе си,
от нежността.
Да забравя очите
и оранжевото, ...
131
Птиците отлитат.
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
157
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо. ...
298
В тъмното на стълбите стои една жена,
която знае за мен. Една изправена жена
стои на стълбите в тъмното и гледа
разноцветните илюзий над главата ми,
клатени широко от натежалата походка… ...
която знае за мен. Една изправена жена
стои на стълбите в тъмното и гледа
разноцветните илюзий над главата ми,
клатени широко от натежалата походка… ...
128
Две тополи. Вятър. Вечер.
Облаци по синьото небе.
Бялата луна се стече
по брега на езерото и затрепера.
Един възрастен господин ...
Облаци по синьото небе.
Бялата луна се стече
по брега на езерото и затрепера.
Един възрастен господин ...
126
Корабът на нощта
пътува по вълните от звуци,
по вълните от разтеглени звуци на
щурци- рядко с лай на кучета.
Така корабът на нощта ...
пътува по вълните от звуци,
по вълните от разтеглени звуци на
щурци- рядко с лай на кучета.
Така корабът на нощта ...
171
Ще ме подложат на изпитание.
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...
Докрай ще искат да се уверят
в отдалеченото ми съществуване,
за да е възможно- с чиста съвест-
да прозвучи името, разхождащо ...
155
*****
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
Между
земята и сянката
има известно разстояние.
Там живее ...
166
Художникът си спомняше...
( О, вие си мислите, че измисля живота!)
Хората обичаха художника.
Хората бяха забравили и му градяха къща.
Хората забравиха художника. ...
( О, вие си мислите, че измисля живота!)
Хората обичаха художника.
Хората бяха забравили и му градяха къща.
Хората забравиха художника. ...
248
1
на Виля
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...
210
Полека. Вечерта е тука.
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават. ...
По блокове и по къщя
мирът на залеза разпуква
оранжевите си цветя.
И хората по-тихи стават. ...
180
Притесненията си отиват.
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...
189
Измислих си един човек.
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...
Седяхме и гледахме.
Никой не говореше.
- Искам да намеря по-добър човек от мен - каза той.
- И като го намеря ще гледаме живота - казах аз. ...
201
В дванадесет часовникът за малко спира.
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...
177
Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
572
Пространството обича да е пълно.
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...
246
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
