Изгрев

19.09.2023 г., 14:11 ч.

Поезия

186 0 0

Бе тъмно,

въпреки че бе валяло.

И само бъдещата светлина

се преобличаше във бяло.

Преди със блясъка си да целуне мрака

тя ще му каже, че пристига там.

Да се подготви ще изчака

и ще прошепне: -Не си сам!

Ще се венчаят в тишината…

И, преобгърнати до срам,

ще разделят синът и дъщерята,

изчезвайки със вик от там.

Бе светло, сякаш бе валяло.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.