Изгреви, залези 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

• e4i (Елена)

  2014-09-21T13:53:28+03:00
  И аз се усмихнах тук!
  Хареса ми смиф!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2014-09-16T13:51:03+03:00
  Къде е избягал последния изгрев, ааа, не така
  Много мелодичен стих!
• oksimoron (Христов)

  2014-09-15T00:52:38+03:00
  Поздрав, Вальо!
• Жулли (Юлия Димитрова)

  2014-09-14T19:30:44+03:00
  Радвам се, че прочетох!
  Поздрав, Вальо!
• Anita765 (Ани Монева)

  2014-09-14T18:56:19+03:00
  Пътят е винаги към залеза... И какво от това?
  Хубаво е, Валентин!
• Довереница (Дочка Василева)

  2014-09-14T17:48:17+03:00
  "И аз съм безгрижно капризен,
  
  пилея секунди и чувства"
  
  Това е велико изкуство,
  макар да тежат часовете,
  макар да е в повече трудното
  безгрижен деня ти да свети,
  поръсен тук-там със капризи.
  Във делника ражда се чудото
  и все между залез и изгрев.
  Макар да е в повече трудното...
  
  Изящно слово както винаги.Поздравления!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2014-09-14T15:56:00+03:00
  А след залеза?
• Bezzhichen (Безжичен)

  2014-09-14T14:40:00+03:00
  А аз мисля, че ето тази фигура е попадение:
  
  "И аз съм безгрижно капризен,
  
  пилея секунди и чувства".
• koli4a (Никола Апостолов)

  2014-09-14T14:28:42+03:00
  Докато природата е "от изгрев до залез до изтрев""
  ние сме само "он изгрев към залез." Добре казано,Валентине!
  хХаресах и го оценявам!Поздрави от мен!
• Nejnostt (Даниела Тодорова)

  2014-09-14T14:03:20+03:00
  Интересно оксиморонно! Цялостната атмосфера, подчинена на Природата, е прекрасна!
• Eia (Росица Танчева)

  2014-09-14T13:29:49+03:00
  Когато "пламти хоризонт от надежда”,
  макар и конкретния залез осъзнал,
  човек никога към него не поглежда.
  От изгрев към изгрев душата му лети -
  проправя път, който пак изгрев довежда.
  Поздравления!