Какво, че денят се изнизва?
Нали утре пак ще е тука.
Доволно сърцето почуква
от изгрев до залез до изгрев.
И аз съм безгрижно капризен,
пилея секунди и чувства.
А слънцето леко препуска
от изгрев към залез към изгрев.
От бегли въздишки запален,
пламти хоризонт от надежда.
Но моят живот ме отвежда
от изгрев към залез.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
