Изгубен в откритото
Накривила е снежно калпаците
и навъсено гледа отгоре.
Планината е място за кацане
на мъгли. Тук не са нужни хора.
Ето, ние сме точки на картата.
И от птичия поглед ни няма,
щом поемем пътеки в чукарите,
достижими за облаци само.
Ала търсим гората у себе си,
после себе си търсим в гората.
Сякаш всяко последно спасение
е да гониш попътния вятър.
Ех, човеко, изгубен в откритото...
На върха ти какво ще намериш?
Знай, от всичките пътища скитащи,
към дома ще е винаги верен.
© Миглена Миткова All rights reserved.
