Изгубена
Пак съм тъжна и замечтана в своя нереален свят,
където нещастна бродя, обгърната в мрак.
Питам се кога ще свърши, кога ли отново ще съм аз?
Отново с детската усмивка и хубавия смях.
Като дете изгубило играчката си
търся себе си, но
сякаш времето истрило е следите ми
и няма вече спомени затворени са в мен
като в плен.
Изгубена съм, но искам да се върна, а не зная как,
защото болката ме убива бавно пак и пак.
Изгубена в тъга и в забрава,
за мен всичко вече е измама.
Търся помощ и чакам някой да се отзове,
но питам се скоро ли това ще е?
Надявам се, защото вече не издържам
и не знам как болката вече да задържам.
Вече не помня себе си,
как изглеждах преди,
всичко да се промени
и болката силите ми да изцеди.
