Пак съм тъжна и замечтана в своя нереален свят,

където нещастна бродя, обгърната в мрак.

Питам се кога ще свърши,  кога ли отново ще съм аз?

Отново с детската усмивка и хубавия смях.

Като дете изгубило играчката си                                                                 

търся себе си, но    

сякаш времето истрило е следите ми                                       

и няма вече спомени затворени са в мен                                                 

като в плен.                                                                                                                                       

Изгубена съм, но искам да се върна, а не зная как,

защото болката ме убива бавно пак и пак.

Изгубена в тъга и в забрава,

за мен всичко вече е измама.

Търся помощ и чакам някой да се отзове,

но питам се скоро ли това ще е?

Надявам се, защото вече не издържам

и не знам как болката вече да задържам.          

Вече не помня себе си,                       

как изглеждах преди,        

всичко да се промени           

и болката силите ми да изцеди.