Пак съм тъжна и замечтана в своя нереален свят,
където нещастна бродя, обгърната в мрак.
Питам се кога ще свърши, кога ли отново ще съм аз?
Отново с детската усмивка и хубавия смях.
Като дете изгубило играчката си
търся себе си, но
сякаш времето истрило е следите ми
и няма вече спомени затворени са в мен
като в плен.
Изгубена съм, но искам да се върна, а не зная как,
защото болката ме убива бавно пак и пак.
Изгубена в тъга и в забрава, ...