Изгубена душа
Една бреза сънувам всяка нощ,
прегръща ме със клонките си бели
и моли сякаш - моли ме за още
минути сън - за прошка закопнели.
Една бреза ме буди всяка нощ
и тихо, тихо нещо ми говори,
а после - ми подава златен грош
през процепа на спуснатите щори.
И моли ме със него през деня
от белите ù рокли - да ù купя,
и утре вечер, идвайки в съня,
парченце хляб за нея да отчупя...
Че нямала си вече нито хляб,
ни дреха - върху голото си рамо,
ни вино от изгубения свят...
... от спомените имала си само...
... запомнила е летните му дни,
и вятъра, и слънчевите мисли,
и птиците - останали сами...
... когато върху нежните ù листи...
... от мъката ù - буря се изви
и с облаците сякаш я пречисти...
© Чавдар All rights reserved.
