chvassilev (Чавдар )
223 179
Dec 6, 2011, 8:09 PM

Изгубена душа 

  Poetry » Other
824 0 10

Една бреза сънувам всяка нощ,
прегръща ме със клонките си бели
и моли сякаш - моли ме за още
минути сън - за прошка закопнели.
 
Една бреза ме буди всяка нощ
и тихо, тихо нещо ми говори,
а после - ми подава златен грош
през процепа на спуснатите щори.
 
И моли ме със него през деня
от белите ù рокли - да ù купя,
и утре вечер, идвайки в съня,
парченце хляб за нея да отчупя...
 
Че нямала си вече нито хляб,
ни дреха - върху голото си рамо,
ни вино от изгубения свят...
... от спомените имала си само...
 
... запомнила е летните му дни,
и вятъра, и слънчевите мисли,
и птиците - останали сами...
... когато върху нежните ù листи...

 
... от мъката ù - буря се изви
и с облаците сякаш я пречисти...

© Чавдар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??