chvassilev (Чавдар )
223 179
6.12.2011 г., 20:09 ч.

Изгубена душа 

  Поезия » Друга
828 0 10

Една бреза сънувам всяка нощ,
прегръща ме със клонките си бели
и моли сякаш - моли ме за още
минути сън - за прошка закопнели.
 
Една бреза ме буди всяка нощ
и тихо, тихо нещо ми говори,
а после - ми подава златен грош
през процепа на спуснатите щори.
 
И моли ме със него през деня
от белите ù рокли - да ù купя,
и утре вечер, идвайки в съня,
парченце хляб за нея да отчупя...
 
Че нямала си вече нито хляб,
ни дреха - върху голото си рамо,
ни вино от изгубения свят...
... от спомените имала си само...
 
... запомнила е летните му дни,
и вятъра, и слънчевите мисли,
и птиците - останали сами...
... когато върху нежните ù листи...

 
... от мъката ù - буря се изви
и с облаците сякаш я пречисти...

© Чавдар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??