Изгубена в съня ти
Изгубена в съня ти
Спи... не желая вече нищо друго.
Унеси се в пошлостта на нечий грях.
Остана неразбрано моето признание
и гордостта превърна се във прах.
Причу ми се когато бях самичка
заклинанието, чуто вече толкоз пъти,
че някога ще бъда скитница,
приютена в чувства неизмътени.
Утихна времето
и в съня ми притъпи омразата.
В миг аз преброих звездите,
но не и обещанията казани.
Поспи си, мили, сякаш няма утре
и спомените превърни във сън.
Обичта ми забрави със утрото.
Целувките ми погреби без шум.
Спи и чакай утринта,
че тя ще бъде най-красива.
И с всяка утро заклеймен
споменът за мен ще си отива.
© Ина All rights reserved.
