Mar 21, 2012, 2:57 PM

Изгубени 

  Poetry
5.0 / 2
824 0 4


Наистина не искам да си ставаме чужди,

но сякаш таралежите се губят от съня ми

и тези огледала са целите в черни сажди.

Вече не знам къде да те търся, бел ами...

 

В дъждовни лабиринти сляпо се оплитам

и безпомощно увисвам на вехти завети,

самотна плячка, съдбата чакам да изпитам.

А времето хищно се тъпче с амфети.

 

Сега сме аз и ти, но не сме сякаш НИЕ,

смятаме, че не сме се познавали, мълчим...

Но това мълчание болезнено в мен вие

и в очите ми тайно прокънтява онзи гръм.

 

 

Честит ден на поезията, приятели! :)

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Light the candle, John, the daylight is almost gone. The darkness is there, outside, just where the ...
  • He was just starting to undress When she walked into the room With an open part of his chest She und...
  • patterns in patterns emotional chatters none of it matters as the mind scatters instinctive desires ...

More works »