posh` (Таня Атанасова)
267 5344
Mar 21, 2012, 2:57 PM

Изгубени 

  Poetry
711 0 4


Наистина не искам да си ставаме чужди,

но сякаш таралежите се губят от съня ми

и тези огледала са целите в черни сажди.

Вече не знам къде да те търся, бел ами...

 

В дъждовни лабиринти сляпо се оплитам

и безпомощно увисвам на вехти завети,

самотна плячка, съдбата чакам да изпитам.

А времето хищно се тъпче с амфети.

 

Сега сме аз и ти, но не сме сякаш НИЕ,

смятаме, че не сме се познавали, мълчим...

Но това мълчание болезнено в мен вие

и в очите ми тайно прокънтява онзи гръм.

 

 

Честит ден на поезията, приятели! :)

© Таня Атанасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??