Много са хората днес,
дето сами се провалят.
Те си жадуват за чест,
но си имиджа развалят.
Влизат неловко във кръг,
сякаш потъват във ада.
Туй е карък еднорък –
няма за него награда.
Умните хора дори
малко си знаят за него.
Губят деня си в зори –
смачкват си своето его.
Има обаче и ход
даже с божествен произход:
има ли някъде вход,
значи, че има и изход!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
