Много са хората днес,
дето сами се провалят.
Те си жадуват за чест,
но си имиджа развалят.
Влизат неловко във кръг,
сякаш потъват във ада.
Туй е карък еднорък –
няма за него награда.
Умните хора дори
малко си знаят за него.
Губят деня си в зори –
смачкват си своето его.
Има обаче и ход
даже с божествен произход:
има ли някъде вход,
значи, че има и изход!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
