Изкушение
Всички посоки към тебе ме водят,
уж ги разбърквам, но май неуспешно.
Будя се с план начертан, а до обед
стъпчица криввам в посоката грешна.
Знам, че дълбоко е в думите хубави.
Първо подхлъзване... следва удавяне.
Тайничко все се надявам, те - лудите,
в мен да заглъхнат, но не! Триста дяволи!
Сладка закачка си. Искам... не бива...
Мисли, желания, чувства подреждам.
Устни прехапвам. Макар колебливо,
жадно и трепетно пак те поглеждам.
Дърпаш ми плитките, казваш ми Пипи,
мамещо-щура опасност прекрасна.
Знаеш ли, всъщност... ела открадни ме!
Грешна съм вече, по теб се прехласнах.
© Жанет Велкова All rights reserved.
