Изкушение
Всички посоки към тебе ме водят,
уж ги разбърквам, но май неуспешно.
Будя се с план начертан, а до обед
стъпчица криввам в посоката грешна.
Знам, че дълбоко е в думите хубави.
Първо подхлъзване... следва удавяне.
Тайничко все се надявам, те - лудите,
в мен да заглъхнат, но не! Триста дяволи!
Сладка закачка си. Искам... не бива...
Мисли, желания, чувства подреждам.
Устни прехапвам. Макар колебливо,
жадно и трепетно пак те поглеждам.
Дърпаш ми плитките, казваш ми Пипи,
мамещо-щура опасност прекрасна.
Знаеш ли, всъщност... ела открадни ме!
Грешна съм вече, по теб се прехласнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
