Кого заблуждавам, освен мен самия?
Че способен е някой да изрази на хартия.
Душата свободна, жадуващо тяло.
Човек на половина, понякога цяло.
Пейзаж кой способен е в думи да свие?
В цветове или ноти, останки да скрие.
Останки от себе си, от дух извисен.
Да бълва творение, всеки нов ден.
Творец такъв се не е раждал все още.
Творец е всеки, та дори пияният нощем.
Но дали е творбата му, искрено чиста?
Дали утре, няма той да размисли?
© Мъро Биков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
