Изкуство
Изкуство – 16.07.2007
Вървях навън от скитник по-сама,
от болка място не си намирах,
но заговори ме дъжда,
щом започна над мен да се пролива.
Той ме попита защо са сълзите
и защо до мене ти не си,
да ме докосваш, да галиш косите,
ръката ми с обич да държиш.
Той каза ми, че сама, без теб да скитам,
е много страшно в нощта,
а аз за тебе го попитах,
мислиш ли за мен сега?!
Дъждът ми каза, че много ме обичаш,
че мечтаеш силно с мен да си сега
и обеща ми, че пак до мен ще тичаш
и ще се целуваме под капките му в нощта.
Бях много мокра, но останах с дъжда,
но той обеща ми пак с мен да си ти,
а после ме прегърна с твоята ръка
и изми сълзите ми.
Било изкуство да говориш с водата,
но когато спря дъжда,
погледнах безмълвните локви на земята
и пак усетих колко съм сама...
© Радослава Михайлова All rights reserved.
