radoslava29 (Радослава Михайлова)
279 370
19.01.2008 г., 14:39 ч.

Изкуство 

  Поезия » Любовна
473 0 2

 

Изкуство – 16.07.2007

Вървях навън от скитник по-сама,
от болка място не си намирах,
но заговори ме дъжда,
щом започна над мен да се пролива.

Той ме попита защо са сълзите
и защо до мене ти не си,
да ме докосваш, да галиш косите,
ръката ми с обич да държиш.

Той каза ми, че сама, без теб да скитам,
е много страшно в нощта,
а аз за тебе го попитах,
мислиш ли за мен сега?!

Дъждът ми каза, че много ме обичаш,
че мечтаеш силно с мен да си сега
и обеща ми, че пак до мен ще тичаш
и ще се целуваме под капките му в нощта.

Бях много мокра, но останах с дъжда,
но той обеща ми пак с мен да си ти,
а после ме прегърна с твоята ръка
и изми сълзите ми.

Било изкуство да говориш с водата,
но когато спря дъжда,
погледнах безмълвните локви на земята
и пак усетих колко съм сама...

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, не се чувствам сама! В интерес на истината човек никога не е сам, най-малкото дъждът ще го заговори, нали?
  • "Било изкуство да говориш с водата,
    но когато спря дъжда,
    погледнах безмълвните локви на земята
    и пак усетих колко съм сама..."

    Обичен и красив стих, дано не се чувстваш сама сега!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??