Недей ми казва думи без любов.
В мен ще издълбаят пещера и ще кънтят.
Ще се отблъсква ехото в сърцето ми, ще го напука.
А те в илюзии ще го облекат,
смъртта му да е по-красива и безшумна.
Недей ми казва думи без любов.
Защото вярата ми е на смисъла отвъд.
Ще се разбие в липсата на истина, щом отпътуваш.
Но ти тогава няма да си тук.
А единствено причината лекува.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
