Недей ми казва думи без любов.
В мен ще издълбаят пещера и ще кънтят.
Ще се отблъсква ехото в сърцето ми, ще го напука.
А те в илюзии ще го облекат,
смъртта му да е по-красива и безшумна.
Недей ми казва думи без любов.
Защото вярата ми е на смисъла отвъд.
Ще се разбие в липсата на истина, щом отпътуваш.
Но ти тогава няма да си тук.
А единствено причината лекува.
© Надежда Тошкова Всички права запазени