Толкова много лъжи... толкова много измама.
Заобиколена съм... няма изход.
Накъде да бягам, като няма път?
Няма край това човешко-нечовешко чувство.
Пътеката е кална... валяло е.
От очите ми... солени капки
дъжд...
Знам, че има истина, но не знам къде е...
не мога да я намеря в хората...
Пореден алчен поглед се взира в мен...
търсейки нещо... нещо, сякаш свое...
Какво иска ли!? ...