Oct 31, 2009, 11:55 PM

Изляти чувста

Poetry » Other

1.2K 0 8

Толкова много лъжи... толкова много измама.
Заобиколена съм... няма изход.
Накъде да бягам, като няма път?
Няма край това човешко-нечовешко чувство.
Пътеката е кална... валяло е.
От очите ми... солени капки
дъжд...
Знам, че има истина, но не знам къде е...
не мога да я намеря в хората...
Пореден алчен поглед се взира в мен...
търсейки нещо... нещо, сякаш свое...
Какво иска ли!?
Да му се доверя и да ме предаде отново...
Защото това го прави щастлив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Soul-Fly (Даниела Скачкова)

2012-07-16T12:16:45+03:00
Sw3eTyTo (Любка Янева)

Аз съм истинска и истински те разбирам! Целувки и прегръдки от мен!

2010-05-23T03:20:29+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Много зряла мисъл! Поздравления!

2010-02-10T11:48:11+02:00
LINNIL (ДИАНА ДЕЯНОВА)

браво Алекс!

2010-01-23T16:15:12+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много силен и актуален стих!
За съжаление е точно така, в наши дни на истината и е много трудно
да оцелее, лъжата се лансира навсякъде, а истината агонизира в ъгъла,
но все пак трябва да вярваме, че доброто е по-силно от злото,
и рано или късно лъжата ще бъде победена от истината! Добрите хора,
в които можем да вярваме, ще станат много, много повече и няма да
се страхуваме, че ще ни предадат! ПОЗДРАВИ! МНОГО МИ ХАРЕСА СТИХА ТИ!

2010-01-16T22:35:56+02:00