Aleks-Green (Александра)
24 227
31.10.2009 г., 23:55 ч.

Изляти чувста 

  Поезия » Друга
944 0 8

Толкова много лъжи... толкова много измама.
Заобиколена съм... няма изход.
Накъде да бягам, като няма път?
Няма край това човешко-нечовешко чувство.
Пътеката е кална... валяло е.
От очите ми... солени капки
дъжд...
Знам, че има истина, но не знам къде е...
не мога да я намеря в хората...
Пореден алчен поглед се взира в мен...
търсейки нещо... нещо, сякаш свое...
Какво иска ли!?
Да му се доверя и да ме предаде отново...
Защото това го прави щастлив...

© Александра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз съм истинска и истински те разбирам! Целувки и прегръдки от мен!
  • Много зряла мисъл! Поздравления!
  • браво Алекс!
  • Много силен и актуален стих!
    За съжаление е точно така, в наши дни на истината и е много трудно
    да оцелее, лъжата се лансира навсякъде, а истината агонизира в ъгъла,
    но все пак трябва да вярваме, че доброто е по-силно от злото,
    и рано или късно лъжата ще бъде победена от истината! Добрите хора,
    в които можем да вярваме, ще станат много, много повече и няма да
    се страхуваме, че ще ни предадат! ПОЗДРАВИ! МНОГО МИ ХАРЕСА СТИХА ТИ!
  • Това ме заболя малко, като го прочетох, ама нищичко. Колкото до хората. Истина в тях няма и да има тя не се разбира. В човека има друго но не истина-повярвай.
  • Благодаря ти!
  • Не бързай да се доверяваш Алекс!
    Сърцето ти ще разбере кога трябва да го направиш!
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??