Jan 19, 2010, 11:31 AM

Излъгах те....

  Poetry
961 1 9

 Излъгах те,

 не ме кори!

 Излъгах те,

 от страх може би?!

 Не исках

 да загубя те,

 преди да те открия...

 Обвързана съм с друг,

 не крия!

 

 Признах,

 но късно!

 Ти си тръгна!

 Заминах

 без да те прегърна...

 

 Излъгах те,

 аз бях жена на друг,

 но всичко свърши.

 Пак съм тук!

 Оставих всичко

 скъпо до преди,

 при теб дойдох

 след своите мечти...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав за искрения стих!
  • поне си искрена!харесах!
  • Има и такава любов...и понякога е по-силна и по-разтърсваща, защото иска тежък избор! Поздравявам те!
  • Благодаря на всички, които се поспряхте при мен ! Всичко, което се случва в стиховете ми е истинско...Смятам, четейки ви, че и при вас е така и за това и стиховете ви са така прекрасни !
  • Прекрасен стих, много ми хареса!
    Много влюбено и романтично звучи,
    пожелавам щастливо сбъднати мечти,
    казват по-добре късно отколкото никога,
    дали това е истина, може би...
    Важното е да откриеш щастието си,
    в две искрено обичащи те очи...
    Поздрави за влюбената лирическа и за
    прекрасната поетеса! БЪДИ!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...