19 янв. 2010 г., 11:31

Излъгах те....

965 1 9

 Излъгах те,

 не ме кори!

 Излъгах те,

 от страх може би?!

 Не исках

 да загубя те,

 преди да те открия...

 Обвързана съм с друг,

 не крия!

 

 Признах,

 но късно!

 Ти си тръгна!

 Заминах

 без да те прегърна...

 

 Излъгах те,

 аз бях жена на друг,

 но всичко свърши.

 Пак съм тук!

 Оставих всичко

 скъпо до преди,

 при теб дойдох

 след своите мечти...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав за искрения стих!
  • поне си искрена!харесах!
  • Има и такава любов...и понякога е по-силна и по-разтърсваща, защото иска тежък избор! Поздравявам те!
  • Благодаря на всички, които се поспряхте при мен ! Всичко, което се случва в стиховете ми е истинско...Смятам, четейки ви, че и при вас е така и за това и стиховете ви са така прекрасни !
  • Прекрасен стих, много ми хареса!
    Много влюбено и романтично звучи,
    пожелавам щастливо сбъднати мечти,
    казват по-добре късно отколкото никога,
    дали това е истина, може би...
    Важното е да откриеш щастието си,
    в две искрено обичащи те очи...
    Поздрави за влюбената лирическа и за
    прекрасната поетеса! БЪДИ!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....