Излъжи ме!
Излъжи! Излъжи ме красиво!
Излъжи, ще затворя очи.
По прекрасни пътеки води ме.
Залюлей ме във морски коси.
Излъжи! Замажи сивотата
с много ярки, топли бои
и, повярвала, „чао“ на палтата
и на зимата, дето боли.
Излъжи, че не можеш без мене,
че съм вечно желана жена,
че в очите си крия вълшебен,
бистър извор със жива вода.
Излъжи! Аз разбирам, декора
ще прикрие реалния свят
само миг, но във него на воля
ще сме птици във син необят.
Излъжи! Излъжи ме! Желая
да съм фея във приказен сън.
Не съм глупава, знам, че накрая
всеки принц се превръща във пън
и тъжи във коронката жаба...
но мечтая за оня финал,
в който аз съм принцесата-баба,
а пък ти - моят принц побелял.
© Валентина Лозова All rights reserved.
