Излъжи ме!
Излъжи! Излъжи ме красиво!
Излъжи, ще затворя очи.
По прекрасни пътеки води ме.
Залюлей ме във морски коси.
Излъжи! Замажи сивотата
с много ярки, топли бои
и, повярвала, „чао“ на палтата
и на зимата, дето боли.
Излъжи, че не можеш без мене,
че съм вечно желана жена,
че в очите си крия вълшебен,
бистър извор със жива вода.
Излъжи! Аз разбирам, декора
ще прикрие реалния свят
само миг, но във него на воля
ще сме птици във син необят.
Излъжи! Излъжи ме! Желая
да съм фея във приказен сън.
Не съм глупава, знам, че накрая
всеки принц се превръща във пън
и тъжи във коронката жаба...
но мечтая за оня финал,
в който аз съм принцесата-баба,
а пък ти - моят принц побелял.
© Валентина Лозова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички прочели и коментирали!
-
Страхотно е!
-
Възхитително! Поздрав сърдечен, Валентина!
-
Много болезнено, но пък толкова истинско!!!
Вложеното в творбата чувство хваща за гърлото и захвърля читателя в ъгъла, където трябва да мисли,мисли...
Думичката "замажи" във втория куплет е толкова силна, че носи в себе си цялата сила на чувството, което е предизвикало написването на творбата, но пък и твоите стихове винаги имат втори план, който не се схваща на първо четене!
Лекият отстъп от ритмиката в този куплет е лесно поправим и не пречи на общото възприятие! -
Благодаря ви много за коментарите и препоръките към моя стих!
-
Знам, илюзия бе,
но защо си отиваш?
Тъй бях свикнала с теб
да ме лъжеш красиво. -
Прекрасно, Валя!
-
Чудесен финал!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
