Aug 28, 2014, 9:41 PM

Измамно

  Poetry » Love
463 0 0

Копнея да срещна тези топли очи,

но когато се случи, знам, че пак ще личи

онзи страх вътре в мен. Ще треперя, момче,

че от моето сърце ще откраднеш парче.

Ще подпалиш душата с позната запалка,

но лъжа ще е всичко. Мислиш си, че съм жалка.

И си прав - аз съм слаба. Ти владееш съня,

всеки път ме целуваш щом настъпи нощта.

Отново спокоен продължаваш играта,

прошепваш лъжата, до болка позната...

Две думи изричаш безчувствено в здрача,

две думи, които ме карат да плача.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...