Apr 7, 2008, 12:25 PM

Измислената кула

Poetry » Other

931 0 28

Високо съм.
В измислената кула.
Градих я със години.
До върха.
Не твойто "съжалявам"
ме лекува.
А точно то ме
кара да строя!
Събирах извинения
за тухли...
(Ронливи се
оказаха в средата).
И всеки миг
очаквам да се срути.
А аз от най-
високото да падна.
Предчувствам болката.
Добре познавам
какво е безтегловност
преди сблъсък.
И не за първи път
се разпилявам...
Не можеш да ме хванеш.
Все е късно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yaniuz1 (Яни)

Разбирам, че измисляш кули,
от тухли съжалителни бавно ги строиш,
а когато ти омръзне,искаш да се приземиш ...
в свят без горчивини,но и той измислен е нали ...?

Падай, ставай, скачай и лети,
но дарбата да бъдеш себе си пази ...

2008-04-15T15:30:32+03:00
Индиана (Криси)

След падането следва ставане, споко Браво, Ели, страхотна си!!!

2008-04-14T15:23:30+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Ееее, прекрасно творение, Елишка!
Прекрасно! Стой на върха!
Прегръщам те!

2008-04-09T13:54:33+03:00
vezna (Мир)

Тухла по тухла се гради,
а колко е нужно да се срути...
Като всичко в живота - търпението му е...
Хареса ми!Поздрав!

2008-04-08T14:00:20+03:00
voda (Елица Ангелова)

Силна метафора. Поздрав!

2008-04-07T18:37:23+03:00