Apr 7, 2008, 12:25 PM

Измислената кула 

  Poetry » Other
735 0 28
Високо съм.
В измислената кула.
Градих я със години.
До върха.
Не твойто "съжалявам"
ме лекува.
А точно то ме
кара да строя!
Събирах извинения
за тухли...
(Ронливи се
оказаха в средата).
И всеки миг
очаквам да се срути.
А аз от най-
високото да падна.
Предчувствам болката.
Добре познавам
какво е безтегловност
преди сблъсък.
И не за първи път
се разпилявам...
Не можеш да ме хванеш.
Все е късно!

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбирам, че измисляш кули,
    от тухли съжалителни бавно ги строиш,
    а когато ти омръзне,искаш да се приземиш ...
    в свят без горчивини,но и той измислен е нали ...?

    Падай, ставай, скачай и лети,
    но дарбата да бъдеш себе си пази ...
  • След падането следва ставане, споко Браво, Ели, страхотна си!!!
  • !!!
    Ееее, прекрасно творение, Елишка!
    Прекрасно! Стой на върха!
    Прегръщам те!
  • Тухла по тухла се гради,
    а колко е нужно да се срути...
    Като всичко в живота - търпението му е...
    Хареса ми!Поздрав!
  • Силна метафора. Поздрав!
  • много е хубаво!
  • Много ми хареса идеята ти, а за изпълнението направо нямам думи!Поздравявам те
  • Благодаря на всички ви!
  • Ти самата си висока кула, Ели!
    Но не измидлена, а истинска, поетична!
    Поздрав ,мило момиче!
  • И като идея и изпълнение е страхотно!
    Поздрави, Ели!
  • Много ценна идея...
    великолепно претворена в поезия!
    Браво, Елишка. с обич.
  • Много си талантлива!Свалям ти шапка!Отново чудесен и замислящ стих си сътворила!Прегръдка с усмивка!
  • И като идея и изпълнение е страхотно!!!
    Поздрави, Ели!
  • Смешко, ш'ти се обадя,
    нали като се срути наново трябва да строя
  • Човек като си има такава дарба, може да каже всичко както си поиска
  • за мен това е най-доброто ти !!! имам приятел в тухларна ...можеше да кажеш .
  • Страхотно сравнение!Прекрасен стих!Поздрав!
  • Нема падаш! Ако трябва, ще изключа гравитацията! Поздрави!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!
    Страхотно е, Ели!!!
    БРАВО!!!
  • Замисляш, както винаги!!!
    Чудесна си!
  • Спусни стълбичка от твоята кула,за да можеш когато отболи да се завърнеш...!
  • Все някога се срутват измислените кули. Тежко на живеещите в тях.
    Чудесен стих, Ели!!! Поздравления!!!
  • Извор на идеи си!Нямаш умора.
    Хубав стих!
  • страхотен стих!
    Кула си невероятна!поздрав!
  • Измислените кули - и аз ги познавам. И вярно - адски безтегловно е преди неизбежния сблъсък. Развълнува ме понеделнишки, сутрин... И без това напоследък съм се вторачила в себе си и в миналото си... Нацелила си ме здраво! И си мисля, че не е случайно. Няма случайни неща. Благодаря, Ели! Поздрави от мен и лека, все пак ЛЕКА седмица!
  • Логично е като се срути да падна
    Тухлите са ронливи
  • Ако твоята кула те е издигнала над всичко, не виждам как би могла да паднеш от нея. Поздрави.
  • Леле...много силно, чак тръпки от напрежение ме побиха...
    Страхотен финал, страхотно звучене и как е написано само...

    Уникално, много силно и замислящо - браво!
Random works
: ??:??