Nov 14, 2012, 12:15 AM

Измислени

  Poetry » Love
812 0 4

Измислих си една различна приказка

в която всички феи бяха смешни…

Не плачеха захласнато по принцове,

не хранеха напудрени надежди…

 

Не ходеха нагиздени по кладенци

да чакат някой там да ги нарочи.

По мръкнало не сееха в душата си

копнежи в заклинания пророчни.

 

Но бяха диви, луди чак за връзване

(на мен ли те или пък аз на тях приличам ).

Решаха ли сами си бяха кръстници

и можеха до болка да обичат.

 

Красиви в сивотата непремерена,

жадувани, но тайно, като грешници.

Не се опитвай да им мериш делника,

че имат само диви понеделници…

 

Останалото е една измислица

от приказка в която са живяли.

Измислените феи стават истински,

когато някой с огън ги погали.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...