Измислени небеса
Мъжката ми сила е в това:
да тъгувам, без да го показвам,
да прошепвам пламенни слова,
а да крия айсберг в свойта пазва,
да замръкна с тебе тази нощ...
с друга да съм в мислите си вече.
Да съм и от дявола по-лош,
а след миг пословично сърдечен....
... да отричам сетния си грях
и безмълвно друг да ме привлича...
Да отеква звънкият ми смях,
щом страхът в душата ми наднича....
Да гори в мен пламъче любов
и все в разума си да се вслушвам.
Да дочуя тръпния ти зов
и да те отмина равнодушен....
да се спра и слаб, и уязвим,
обвинен от сляпо безразличие,
че мъжът е двойно по-раним
в своето измислено величие...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
