Oct 8, 2010, 2:40 PM

Измислих се за теб и ето ме Твоя

  Poetry » Love
1.3K 0 15

 





Пристигнах за теб и ето ме Светла
набелязах си върха и докоснах любовта
нарекох се днес да ти бъда принцеса
за теб се върнах от далечни времена

Измислих се за теб и ето ме Твоя 
хванах те за ръка и те убедих в реалността
разпалих жарта на хиляди чувства
заместих плана на Съдбата с изкуства

Преродих се за теб и ето ме Любима
разпилях нежността навред по пътя към целта
превърнах се от жива вода в нежна богиня
излях в дълбока тишина  насъбралата се тъга

Създадох се за теб и ето ме Роза
нагазих в цветна леха и откъснах красота
разнесох  аромат и събудих се като фея
донесох чувствеността от вълшебна приказка
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!!
  • Галина, Марина, Кръстина благодаря ви за откровението! Снимката случайно ми попадна от руския сайт и ме вдъхнови да напиша този стих. Жалко, че в този сайт не мога да публикувам и звука, защото всички творби са придружени и с клипове и засега се задоволявам само да ги придружавам с картини!
  • Красиво вълшебство от любов и светлина излъчва стихът ти!
    Поздрави за оригиналната поетеса! БЪДИ!
  • Тази снимка съм я виждала - прекрасна е, стихотворението също!!!
  • Даниела, радвам се за посещението!

    Хитро надничам зад изящна витрина
    към моя принц в късни часове
    и се усмихвам там за него невидима
    ах, та той днес падна на колене...

    portishead
    завесата се вдига в залезни искри
    нажежено горещ е дъхът ти почти
    луната завързана е и стои настрани
    а слънцето прибързва и ни кани към весели случки....

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...