8.10.2010 г., 14:40

Измислих се за теб и ето ме Твоя

1.3K 0 15

 





Пристигнах за теб и ето ме Светла
набелязах си върха и докоснах любовта
нарекох се днес да ти бъда принцеса
за теб се върнах от далечни времена

Измислих се за теб и ето ме Твоя 
хванах те за ръка и те убедих в реалността
разпалих жарта на хиляди чувства
заместих плана на Съдбата с изкуства

Преродих се за теб и ето ме Любима
разпилях нежността навред по пътя към целта
превърнах се от жива вода в нежна богиня
излях в дълбока тишина  насъбралата се тъга

Създадох се за теб и ето ме Роза
нагазих в цветна леха и откъснах красота
разнесох  аромат и събудих се като фея
донесох чувствеността от вълшебна приказка
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Галина, Марина, Кръстина благодаря ви за откровението! Снимката случайно ми попадна от руския сайт и ме вдъхнови да напиша този стих. Жалко, че в този сайт не мога да публикувам и звука, защото всички творби са придружени и с клипове и засега се задоволявам само да ги придружавам с картини!
  • Красиво вълшебство от любов и светлина излъчва стихът ти!
    Поздрави за оригиналната поетеса! БЪДИ!
  • Тази снимка съм я виждала - прекрасна е, стихотворението също!!!
  • Даниела, радвам се за посещението!

    Хитро надничам зад изящна витрина
    към моя принц в късни часове
    и се усмихвам там за него невидима
    ах, та той днес падна на колене...

    portishead
    завесата се вдига в залезни искри
    нажежено горещ е дъхът ти почти
    луната завързана е и стои настрани
    а слънцето прибързва и ни кани към весели случки....

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...