8.10.2010 г., 14:40

Измислих се за теб и ето ме Твоя

1.3K 0 15

 





Пристигнах за теб и ето ме Светла
набелязах си върха и докоснах любовта
нарекох се днес да ти бъда принцеса
за теб се върнах от далечни времена

Измислих се за теб и ето ме Твоя 
хванах те за ръка и те убедих в реалността
разпалих жарта на хиляди чувства
заместих плана на Съдбата с изкуства

Преродих се за теб и ето ме Любима
разпилях нежността навред по пътя към целта
превърнах се от жива вода в нежна богиня
излях в дълбока тишина  насъбралата се тъга

Създадох се за теб и ето ме Роза
нагазих в цветна леха и откъснах красота
разнесох  аромат и събудих се като фея
донесох чувствеността от вълшебна приказка
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Галина, Марина, Кръстина благодаря ви за откровението! Снимката случайно ми попадна от руския сайт и ме вдъхнови да напиша този стих. Жалко, че в този сайт не мога да публикувам и звука, защото всички творби са придружени и с клипове и засега се задоволявам само да ги придружавам с картини!
  • Красиво вълшебство от любов и светлина излъчва стихът ти!
    Поздрави за оригиналната поетеса! БЪДИ!
  • Тази снимка съм я виждала - прекрасна е, стихотворението също!!!
  • Даниела, радвам се за посещението!

    Хитро надничам зад изящна витрина
    към моя принц в късни часове
    и се усмихвам там за него невидима
    ах, та той днес падна на колене...

    portishead
    завесата се вдига в залезни искри
    нажежено горещ е дъхът ти почти
    луната завързана е и стои настрани
    а слънцето прибързва и ни кани към весели случки....

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...