Измислих те,
такъв, какъвто си ми нужен.
По глупава едва ли някога съм била :)
В поредици от лудост и нелудост
свой собствен брод душата ми избира...
Измислих те,
до болката на бялото във мене.
Нарочно, ей тъй, за да те има!
Дали е плод на женската ми хитрост?!
Не се гневи - сърцето ти разбира...
Измислих те,
като внезапно начинание,
като изригване на нещо скрито-непонятно.
Измислен си! Не можеш да избираш.
Но ако ти стиска - а сега, стигни ме!...
© Мая Златева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!