Jan 30, 2010, 1:55 PM

Изневяра

  Poetry » Love
810 0 0

Изневяра

 

Мрак се спусна над брачното ложе

и обви го с ресници нощта,

ни молитва, ни клетва ще може

да изтрие от него греха.

 

Топлата, копринена постеля

ти с друга в похот оскверни!

Как смееш да ме молиш да забравя

и да простя? О, спри! Не говори!

 

Недей ми казва колко съжаляваш,

че всеки в живота си греши…

Дори насън не смей да се надяваш,

измяната сърцето да прости!

 

Недей повтаря клетвите лъжовни,

че до смъртта ще бъдеш само мой!

Изхлузвам си аз брачните окови,

а ти задръж греха - той си е твой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...