Изневяра

Мрак се спусна над брачното ложе

и обви го с ресници нощта,

ни молитва, ни клетва ще може

да изтрие от него греха.

Топлата, копринена постеля

ти с друга в похот оскверни!

Как смееш да ме молиш да забравя

и да простя? О, спри! Не говори!

Недей ми казва колко съжаляваш,

че всеки в живота си греши…

Дори насън не смей да се надяваш,

измяната сърцето да прости!

Недей повтаря клетвите лъжовни,

че до смъртта ще бъдеш само мой!

Изхлузвам си аз брачните окови,

а ти задръж греха - той си е твой!