Изневяра
Изневяра
Мрак се спусна над брачното ложе
и обви го с ресници нощта,
ни молитва, ни клетва ще може
да изтрие от него греха.
Топлата, копринена постеля
ти с друга в похот оскверни!
Как смееш да ме молиш да забравя
и да простя? О, спри! Не говори!
Недей ми казва колко съжаляваш,
че всеки в живота си греши…
Дори насън не смей да се надяваш,
измяната сърцето да прости!
Недей повтаря клетвите лъжовни,
че до смъртта ще бъдеш само мой!
Изхлузвам си аз брачните окови,
а ти задръж греха - той си е твой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АнеблА Всички права запазени
