Изневяра
Дявол се спусна над нейното ложе
и с мрак непрогледен покри го нощта,
и ни съвест, ни клетва ще може
завинаги да отмие от нея греха.
Трепва сърцето и, чака наслада,
изкушението сладко неспирно зове.
Впуска се смело в дълбините на Ада,
към демона нежно протяга ръце.
Докосва го с длан топла и мека,
погледът му бялата и рокля свали:
"Да се любим, прекрасна моя, нека!
Ти също искаш да си с мен, нали?"
Ръцете си плъзва по нозете и бели,
а тя леко повдига главата си с мъка,
за да срещне очите му сини, поели
на изневярата горчивата тръпка.
© Християна Манева All rights reserved.
