May 31, 2006, 11:29 PM

Изпитание

  Poetry
949 0 4
Колко е трудно
да чакаш някого,
с впити в тъмнината очи,
да очакваш и да се молиш
всеки миг, тъмното
да спре да мълчи.

Колко е трудно,
след разтърсваща буря
да търсиш стъпките,
по които вървял си преди -
стъпки, близки и истински
като щастливи очи.

Много е трудно
да вървиш, без да вярваш,
че ще стигнеш до края...
Да повярвам отново ще мога ли?
Тъмнината и бурята ни убиват,
но и създават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...