31 may 2006, 23:29

Изпитание 

  Poesía
698 0 4
Колко е трудно
да чакаш някого,
с впити в тъмнината очи,
да очакваш и да се молиш
всеки миг, тъмното
да спре да мълчи.

Колко е трудно,
след разтърсваща буря
да търсиш стъпките,
по които вървял си преди -
стъпки, близки и истински
като щастливи очи.

Много е трудно
да вървиш, без да вярваш,
че ще стигнеш до края...
Да повярвам отново ще мога ли?
Тъмнината и бурята ни убиват,
но и създават.

© Елина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??