31.05.2006 г., 23:29 ч.

Изпитание 

  Поезия
696 0 4
Колко е трудно
да чакаш някого,
с впити в тъмнината очи,
да очакваш и да се молиш
всеки миг, тъмното
да спре да мълчи.

Колко е трудно,
след разтърсваща буря
да търсиш стъпките,
по които вървял си преди -
стъпки, близки и истински
като щастливи очи.

Много е трудно
да вървиш, без да вярваш,
че ще стигнеш до края...
Да повярвам отново ще мога ли?
Тъмнината и бурята ни убиват,
но и създават.

© Елина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??