Изплакано
Очите ми пресъхнаха от взиране...
да търся с тях доброто в този Свят.
Душата уморих в стенания за човека в нас.
А всичко било е измама фалш е било. И защо?
Уморих се с близки да се боря...
не знам защо са против мен!?
Дали защото в доброто те не вярват...
Или чуждото за тях е по добро.
Предаден, тъжен, уморен...
пред листа бял седя... редя
не само болка но и своята мечта
от малък съм копнял да бъда честен.
А чувам само хули... лъжи
че лош съм аз, добре, уморих се
Бог ми е свидетел...ще преглътна
хапа горчив и напред ще продължа.
© Ангел All rights reserved.
