(от и в името на Земята)
Живот ви дарих -
човешкия дъх
и горския шум,
и морската пяна
от себе си сътворих.
Не търсих замяна.
От своите рожби
безмилостни демони
аз ли създадох?
Стенат моите недра.
Алчност отне и захвърли
моите ценни блага.
Слепи сте, мои деца,
за парещата ми болка.
Небесата ридаят.
Препивам с кръвта ви.
Това ли е краят?
И разум създадох.
И дадох му име - човек!
Тъй гордо звучи!
За своето име,"човеко",
достоен не си!
© Александър All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
