BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
4.03.2010 г., 18:53 ч.

Изповед 

  Поезия » Друга
640 0 8

(от и в името на Земята)


 

Живот ви дарих -

човешкия дъх

и горския шум,

и морската пяна

от себе си сътворих.

Не търсих замяна.

 

От своите рожби

безмилостни демони

аз ли създадох?

Стенат моите недра.

Алчност отне и захвърли

моите ценни блага.

 

Слепи сте, мои деца,

за парещата ми болка.

Небесата ридаят.

Препивам с кръвта ви.

Това ли е краят?

 

И разум създадох.

И дадох му име - човек!

Тъй гордо звучи!

За своето име,"човеко",

достоен не си!

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е самата истина...за жалост човеците се броят вече на пръсти...Поздрави за прекрасния стих,Саше!
  • Има, има телепатия в сайта, често сме на една вълна!
  • харесах искам само да четеш повече за да избегнеш казаното от другите
  • Поздравявам те за позицията, Александър!
  • Поздрави.Истинско и хубаво.Wali/Виолета Томова/
  • Мойте уважения, Алекс за позицията! Темата е важна и определяща за всичко останало, което би могло да се случи в бъдеще! Тя е неизчерпаема, също като човешкото безумие... за разлика от природните ресурси! Дано да са повече хората като теб...

  • Всеки ,които е Човек,би трябвало да се замисли върху цялата идея на творбата и да си постави многото питанки за финала му.Харесах стиха.
  • Колко хубаво си го написал,съвсем вярно е и може би Земята наистина се чувства по този начин,ако повечето хора се замисляха над това...но уви
Предложения
: ??:??