Изповед
Не съм обичал никога така
и друга тъй не съм желал.
За друга нивга не съм плакал
и любовта и нежна не съм чакал.
За тебе аз съм недостоен.
Не мога да ти дам живот спокоен.
Не искаш с мен да бъдеш ти.
Не пасвам аз на твоите мечти.
Затворено е твоето сърце
и път за мен към него няма.
Бленувам твоето лице….
и мъката ми е голяма…
За мене ти си светлина,
звезда чудесна, изгрев нов.
В животът ми донесе топлина,
прекрасна истинска любов.
Знам, че теб Звездице бляскава и ясна
бихме имали любов прекрасна.
В книги не описана
от съдбата не орисана.
Не съдя с този стих ,не обвинявам
просто тъжно обяснявам.
Споделям мои мисли съкровени
в безрадостните дни родени.
София
17.10.2015 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
!
