Изповед към любовта
Ти питаш ме... моите рими за кой са?
Сълзите в очите ми кой призова?
Откакто те срещнах, със тебе говоря
не мога да пиша, а казвам това...
което изпитва сърцето ми нежно...
Аз чувствах те близък, а ти бе далеч...
Година измина, откакто се знаем
и сякаш насън е била таз любов...
Сега сме приятели... лъжем се, може би...
Самата не зная дали е така?
Понякога мисля, че всичко е минало,
а друг път по-силно завръща се то...
Не мога да споря със Висшата сила,
която с добро е решила това...
но щом си помисля за тебе, откривам,
че още сърцето ми бие с любов...
Понякога чувствам, че няма да мога
и дума към тебе да кажа дори,
но после забравям и болка, и мъка
и нежни слова ти редя до зори...
Оставила всичко, аз може би чакам
щастливи събития в твоя живот...
да виждам, че радваш се - това ще ми стигне
да гледам по-леко на белия свят.
Тогава ще мога да не съжалявам
и пътя си собствен да следвам напред...
Благодаря ти - желая да кажа,
че беше тъй близо, тъй близо до мен!
Да те задържам... не искам, не мога...
Ти си свободен като птица в небе...
Така ще останеш завинаги, мили,
завинаги близък във мойто сърце...
Сълзите напират понякога силно
и само молитвата спира ги пак...
Какво да ти кажа? Оставям те вече...
Затварям се в моя си приказен свят
на обич неземна и близост дълбока...
Желая ти щастие и...
остани!
2.05.2007
© Гергина Петкова All rights reserved.
Ценя прямотата ви!Мерси и за насърчението
