Изповед на твореца
Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина,
с тях раните в душата си лекувам.
Просто поетеса съм, не се преструвам
разкривайки моя житейски път.
Пиша от душа, стиховете се реят,
думите и римите в тях живеят.
От всеки ред история се ражда,
топлина и студ - равномерна и странна.
Поезията ми харесват я, други не,
това не може да ме натъжи и спре.
Стиховете ми са от същия вид,
като времето от изминала година.
Всеки път – аз правя равносметка,
не обвинявам никой, но в мен отеква.
Може би е глупаво да искам много,
нещо ново ще напиша твърде скоро.
Автор: Виктория Милчева
© Виктория Милчева All rights reserved.
The work is a contestant:
