В една скрита сълза-
слънчева и солена,
себе си ще възмездя,
за да ми олекне.
Утро-накапано с роса
изгрява за промени.
В лоното на тихи места
тайните са посветени.
Там разцъфват цветя-
за душата са радост.
Чувствата не пестят
жаждата си млада.
Венец ще ти изплета
за спомен от лъчите,
събрани от ония места
на срещи предишни.
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
