Nov 10, 2024, 3:24 PM  

Изповедна сълза

  Poetry
381 3 3

В една скрита сълза-

слънчева и солена, 

себе си ще възмездя, 

за да ми олекне.

 

Утро-накапано с роса 

изгрява за промени. 

В лоното на тихи места 

тайните са посветени. 

 

Там разцъфват цветя-

за душата са радост. 

Чувствата не пестят 

жаждата си млада. 

 

Венец ще ти изплета 

за спомен от лъчите, 

събрани от ония места 

на срещи предишни.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...