Не заставай срещу мен,

защото истини не искам.

Най-важната във теб аз виждам -

душата ти - молебен,

олтарът - твоята осанка.

Теб не ще притискам

а мислите ми, верни войни,

безмълвно те нападат

и пред олтара твой попадат...

Но не! Не ще прииждам.

Тук не ще прииждам...

Разцъфващата пролет

за миг във летни дни усойни

не искам да превърна.

А знаеш ли ранена птица,

без да си разкрие душата,

как може да лети?

Никак! В своето гнездо стои.

На ден отделя по сълзица.

За повече тя няма сили,

а днес пак е майка на реки.

Следват те във всеки ден

течението на Земята.

А ти се вглеждаш прекалено

в пътя на твоята сянка

и сляп си за зова им дребен,

за майка им - самотна птица...

Разбира се, не е светица,

но е мълчала цяла вечност

поради твоята далечност...

Както аз, но до сега!

Веч не ще си аз мълча...

И пак - не заставай срещу мен.

От тебе истини не искам...

Сама аз по-добре ги виждам!