Изпращане
Булевардът тих,
капчуците потропват,
дъждът - запръскал в стих
ухажва свойте локви.
Със есенни листа
изпращам любовта си,
прошарена коса
зализват дървесата.
Отива си далеч
след лятната омая,
във сивкавата глеч
тъгуваше трамвая.
Проскърцва с колела,
капчици въздишат,
по мокрите стъкла
името и пишат.
Тя тръгва си сега
със спомените в куфар,
напъпили сълзи
по миглите бушуват.
Прегръщам я и знам,
сърцето ми се къса,
тя моят ще е храм
под облака навъсен.
За нея аз мечта
до следващото лято,
когато любовта -
една надежда свята,
ще дойде пак при мен
с усмивката лъчиста,
в прегръдките пленен
обич да разлиствам.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
