Ще ти завия малко летен дъжд
да те разхлажда някъде по пътя,
когато ти се стегне изведнъж
насред морето волната ти същност,
а ти пътуваш, корабът бучи,
вълните пени в бяло-синьо-златно.
Ще ти завия поглед мълчалив,
дано да пригладнееш за обратност.
Ще ти завия малко стихове,
които подарих, но не прочете.
Когато свършат, просто ги хвърли
да се разтворят някъде в морето.
Публикувано във:
© Павлина Гатева All rights reserved.
! Поздравления!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
