Apr 26, 2007, 9:34 PM

Изстрел 

  Poetry
764 0 1
 

Пореден изстрел, отново писък.

Какво направи пак?

Отново убиваш... нали.

Ръцете ти вечно обляни са в кръв чужда,

и край няма твоята злоба.

Минаваш, отнемаш и винаги вземаш.

На никого нищичко да оставяш.

Но я кажи ми на мене,

«Защо ме обичаш?»

«Защо ми се вричаш? «

Аз не съм като теб,

Не съм за теб .

Аз искам света със моя глас да покоря.

Ти пък желаеш със сила да получиш това,

за което другите леят сълза след сълза.

Бог си, това запомни.

Равен нямаш на тоя свят!

Велик си,

но си смъртен.

Помни, че каквото Бог дава... това и отнема...

Каквото си отнел... ще си се вземе.

Изстрел последен,

вик... и тих удар.

Кръв по пода проля се...

Извини ме... аз те убих.

Но аз те опазих.

© Ели Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • МНОГО ЯКО! ИЗПОЛЗВАЛА СИ ДУМИТЕ МНОГО НА МЯСТО - ДОСТА УБЕДИТЕЛНО .
    ИМА ЕДНА ПЕЧАТНА ГРЕШЧИЦА. НАЙ-МИ Е ИНТЕРЕСНО ОТ КЪДЕ Е ВДЪХНОВЕНО.
Random works
  • You are the rose in my garden, you are the luck in my cards. You are the stimulus of my feelings, yo...
  • every grain of sand is secretly a polyhedron that despises science like every grain of joy ......
  • Every day I fade away… I Sink… and disappear… I blink for the laughter! As the day slowly fades to g...

More works »