Изсънувах те
Не умряха цветята със утрото,
просто късно след тях се събуди,
появи се денят - някак смръщено,
свойте зеници нейде изгубил.
В езерата отглеждам змиите си,
(свикнах вече да пия отрова),
да, превърнах се някак във скитница,
да ме върнеш обратно не можеш.
Ще вървя, а полята прошарени
неусетно след мен ще стареят,
прокълнах небесата-изгнаници,
всяко чувство от мен да отнемат.
Безвъзвртано удуших цветята ти
и бодлите им остри изскубнах,
изсънувах те аз преди утрото,
ти за мене се късно събуди.
© Эоя Михова All rights reserved.
